Това бяха няколкодневни срещи на хора с творчески дух, които милеят за българската традиция, пазят я и я пресъздават с ръцете си. Времето не беше достатъчно за да покажем, какво можем, да разкажем за занаята си, за търсенията си. Слушахме с интерес младия Александър Полибза който разказваше на български език за етнографската сбирка която има в дома си, с български носии и други, характерни за традиционната култура артефакти. Саша е тъкач, работи с кожа - направи ни истински цървули, показа ни, как умело върти вретеното и преде, сподели, че много иска да има стара българска хурка. Майсторът медникар Димитър Ангелов сбъдна тази мечта като му подари шарената хурка на своята баба. С интерес наблюдавахме как 78 годишния дядя Вася плете кошници и ни разказва „Аз съм българин, но чак сега виждам България. Благодаря ви.“.
В сърдечното общуване на българи с българи, бързо се почувствахме близки независимо от това, че се виждаме за първи път, независимо от стотиците километри и границите които ни делят. Разделихме се, уверени, че ще продължим да пазим това което ни обединява – България и българската традиция, ще търсим начини да общуваме, да си помагаме, да работим заедно, и да се видим пак. Обещахме си, че това е началото. Най-важното, казахме си „довиждане“, не с гостите от Украйна, а с ПРИЯТЕЛИТЕ от Украйна.
Първия ден – гостуване в Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“; среща с учениците от специалност „Живопис и рекламна графика“; гостите представиха презентация за историята на бесарабските българи, филм за опазването на нашите традиции на териториите в Украйна; г-жа Мария Дуканова ни поздрави, разказа им за историята на гимназията; следобед посрещнахме децата в Комплекса на Задругата; украинските гости демонстрираха старинни занаяти, учениците се включиха и с интерес опитаха сами да си направят сувенир, да предат, да бродират, да плетат кошници.
Втория ден – гостуване в Професионална гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура „Йосиф Вондрак“; преди презентацията за историята на бесарабските българи, директора на гимназията запозна гостите и нас със 135 годишната история на училището, с успехите на неговите възпитаници; впечатляваща, за нашите гости, разходка в учебните кабинети, библиотеката, учителската стая и директорския кабинет; навсякъде греят дърворезби – тавани, мебели, орнаменти по стените, абажури. Благодарим за гостоприемството на директора на училището г-жа Мариана Гъркова и на нейния екип.
Третия ден – в Комплекса на Задругата – демонстрации на занаяти от гости и домакини; обмяна на опит и идеи. Разходка в Историческия музей, Еко музея, Музея на градския бит - Къщата на Калиопа, катедрален храм „Света Троица“. И накрая, естествено, български хора и българска народна музика.
Проектът предвиждаше майстори от „Дунавска задруга“ да работят с учениците от НУИ и ПГДВА. Децата посетиха всички ателиета, срещнаха се с майсторите, докоснаха се до длетата, глината и струга. Доказателство за трайния интерес, който предизвикахме е фактът, че след приключване на работата по проекта част от учениците се включиха в Летните занаятчийски обучения организирани от „Дунавска задруга“. Така осъществяваме не само целта на проекта – да провокираме стремеж към знание и усъвършенстване на младите хора в областта на традиционните занаяти, но и се надяваме да сме направили първата стъпка по пътя на устойчивото развитие на подобни практики.
Следват снимки